Продавачката на розови сърца 🍧🩷🍨🩷🍦🩷🍡

Да, тя се намираше в китната уютна сладкарница, в която всеки спираше да се постопли малко и да си вземе сладка розова торта, за да се почерпи. И заедно с нея получаваше и едно розово сърце, увито в хартия. Милата продавачка винаги беше любезна с всеки, затова имаше много посетители и всеки се сгряваше тук в студените ноемврийски дни. На тезгяха бяха подредени цели торти и отделни нарязани парчета. Всяко със своята отделна сладост, примамливост и изкусителен вид. Всяка торта носеше някакво послание и нашепваше призиви на любов, близост, топлина и сплотеност. От това се нуждаеше светът. А не от повече работа, раздори и пари. До гуша вече с тези пари. Те само разединяваха хората и ги караха да се карат още повече. И затова беше тази сладкарничка. Едно малко туптящо сърце насред оживения площад. Вратата се отвори и влезе млада жена, около 37-годишна. Спретнато облечена в бяло късо палто, пепеляво-розова рокля, черен чорапогащник и обувки на ток. Поръча си бяла торта с червена черешка и седна на маса в дъното на заведението. Зачете се в списанието, което взе от кошницата, и потъна в мислите си. Гъстите ѝ дълги мигли почти покриваха черните ѝ очи. Вече бе свалила черните дантелени ръкавици от тънките си пръсти и сега огромният ѝ пръстен със син сапфир и инкрустация от блестящи малки камъчета се видя. Той придаваше завършен вид на изрядната ѝ външност. Черната капела на главата ѝ с изтънчена панделка придаваше една неуловима тайнственост и загадъчност, които струяха от извора ѝ на младост и красота. Кадифената ѝ кожа само бе подчертана от яркото червило и цикламения руж. Беше красива жена в разгара на лятото на живота си и присъствието ѝ издаваше една неоспорима класа, изисканост и интелигентност. На пръв поглед изглеждаше необвързана, но не от ония припряни жени, които искаха всичко ма всяка цена. Тази имаше стил и елегантност. И всеки истински мъж можеше да я оцени. В този миг вратата се отвори и влезе изискано облечен млад мъж на около 40, облечен в черен фрак. Допирът на лачените му обувки с крокодилски щампи отекваше с всяка стъпка, която направеше. Той се доближи до тезгяха и промълви на продавачката: - Една торта, ако обичате, но с нея искам да ми продадете и малко любов. - Любовта не я продавам, а я давам безплатно - възрази продавачката - и тя се намира във всяко парче. Във всяко парче съм вложила себе си. - Бих искал да намеря любовта на живота си... - Добре, ще я срещнете. Само изяжте тортата и сигурност ви давам, че веднага ще се влюбите. Той взе тортата с орехи и се запъти към дъното на заведението. Единствената свободна маса бе една малка масичка в близост до изтънчената жена. В миг господинът необяснимо потръпна. Искаше му се да доближи дамата, струваше му се позната. Откъде ли? От някой сън, от някоя мечта или от филма, който играеше в момента? Неусетно той усети как тази жена го привлича неудържимо силно и той се влюбва в нея. - Извинете, разрешавате ли да седна до вас? Заведението е пълно и не мога да си намеря място. - Разбира се, че разрешавам, заповядайте - любезно го допусна тя и отмести малката си бяла лачена чантичка с дръжки от изкуствени перли. Те се запознаха. Поговориха си и между тях припламваше все повече топлина и задушевност. Когато стана време да напускат заведението, изисканият мъж се отби през касата и смигна на продавачката: - Благодаря ви, вие ми помогнахте да намеря Любовта си. - Това е, защото ви сложих едно розово сърце към тортата - отвърна тя.