Ноемврийска неделя в квартала

На Даниел 🍁🍂🧡🍂🍁 Днес няма да излизам и да събирам студа в шепите си. Ще те чакам в квартала да ми се сбъднеш. Да изгрее нашето сърце на площада, на малкото кръстопътче, на което се блъскат колите... И разминават съдбите си в разни посоки. Днес няма да излизам, а ще събирам златните есенни листа в шепите си. Ще потъват в ирисите ми и ще се сгушват там. И ще ти постилат уютния килим на страстта и обичта... Където ти ще ме докосваш... Днес няма да излизам, а ще мечтая как те срещам на Оборище и ми се сбъдваш в оголялата градина, съблечена от зелените си летни одежди. Днес тя се гизди с оскъдната пелерина на есента. И колкото по-студено става, толкова по-гола се съблича. И е чудно, нали? Когато е най-горещо, е най-облечена. В шикозните си летни дрехи. Днес есента не ми пречи. Защото ѝ вярвам. Вярвам ѝ, че се сбъдваш в душата ми и се сгушваш в храма на любовта ми, където ще пребъдеш завинаги. Защото споделената любов е вечна, независимо от сезона... (Защото любовта е споделена, независимо от сезона...) 10.11.2024 г., 12:47