Неудържимо

На Даниел 🩷✨️🍁✨️🩷 Беше началото на септември и лятото вече захождаше, оставяйки последните дири от златните си коси да се стелят по градинката на Оборище. То оставяше своя подпис и по старинните сгради, които затопляше със златния си допир. Лъчите му вече падаха косо и донася донасяха онова тайнство и мистика, присъщи само за есента. Този преход нашепваше една тишина, едно спокойствие, тъга и неизвестност. Изведнъж тя се появи на Оборище. Топло беше, затова се беше облякла лятно. Носеше лавандулово-лилава пола и светло-розово бюстие, очертаващо красивите ѝ форми. Носеше кокетна дамска чантичка и летни обувки на висок ток. Походката и движенията ѝ издаваха една загадъчна женственост и ефирна неподражаемост. Тя влезе в сладкарницата. Загледа се в тортите. Щеше да си избере някоя сладка торта с розово-бяла глазура. Изведнъж вратата на сладкарницата се отвори и влезе Той. Те не се познаваха лично, но се бяха виждали толкова много пъти в квартала... Че нямаше как да не се разпознаят и сега, в уютната малка сладкарничка. Тя го погледна и сведе поглед. Имаше дълбоки тъмни очи и дълги мигли. Тъкмо си бе поръчала тортата и седна на едно сепаре в края на заведението. Той я последва. Носеше чай в ръка. - Здравейте, удобно ли е да седна при вас? - запита той с изтънчена любезност, подчертана и от изискано оформените му бакенбарди и облеклото му на изискан левент. - Да, заповядайте - промълви тя и го покани с жест да седне на масата ѝ. Тъкмо оправяше веждите си в огледалото и с цялостното си присъствие поддържаше едно впечатление за стил, лукс, класа и изящество. Той седна малко встрани от нея. - Лятото вече си заминава... - поде той. - Да, вече е към края си - допълни изречението му тя и се загледа неопределено през прозореца. - Успяхте ли да отидете на море това лято? - запита той и се загледа в изрядната ѝ външност. - О, не - аз вече втора година не съм ходила. - напълно непринудено направи това признание тя. Той отпи от горещия си чай, докато тя се подслаждаше с тортата. Ненадейно той се доближи до нея и хвана ръката ѝ. - Би ли желала да се опознаем повече? Харесвам те от много време и... Сякаш дори нямаше нужда от тези думи. Тя също го желаеше, но не само желаеше, но и изпитваше неудържимо влечение, сласт, възбуда, страст и чувства към него. Той се доближи още повече и целуна яркочервените ѝ устни. Ръката му докосна лявата ѝ страна, обагрена в златисто-розов руж. После се спусна надолу към шията ѝ и неусетно се озова по пищните ѝ гърди. Тя изпадна в неусетен транс. Докато се опомни, вече бе в обятията му у дома му и се любеха неудържимо. Нещо, което тя се бе представяла от много време насам. А и той също. Той я пронизваше с мъжкия си пламък и ѝ придаваше своята топлина, плам и страст. Тя се отдаваше на желанията му. Вече бе в края на лятото на живота си, зряла и мъдра жена. Той бе малко по-голям от нея и лицето му също изразяваше зрялост и духовна мъдрост. Той се излегна до нея и я целуна. - От колко време исках да се свържа с теб - промълви той. - И накрая тази сладкарничка ни събра, срещна ни и ни събра. Тя не продума нищо. Просто се наслаждаваше на думите му. Тя също от много време изпитваше чувства към него и най-накрая мечтите ѝ се сбъдваха. Започваше нова, дългоочаквана връзка... 09.11.2024 г., 16:44