Чаша чай и топла проза ☕️📜

На Даниел ❤️❤️❤️ В студените ноемврийски дни не ме спасява нищо друго така, както чаша чай с горещата пара, която като джин се извисява към тавана, и топлите прози, които ти посвещавам. За едно златисто лято, облечена в най-красивата ми синя рокля, разкриваща цялата ми женственост... Гърдите ми, сочещи към теб, жадуващи твоето докосване... Ъгълът на къщата, зад който се сбъдваш... Покривът, спускащ се към нас с желанието да ни венчае... Малкото кръстопътче, на което се сбъдват мечтите ни... Хладната бира и лятната зной... Краткото лято и дългата вечност... Мечтата ми, когато те пожелах... Да ми се сбъднеш от първия път и да няма блка и страдание, да няма раздяла... Да има едно вечно лято, в което да сбъдваме мечтите си... 14.11.2024 г., 12:18