Прозаично вдъхновение

Днес написах няколко прози. И колкото повече пишех, толкова повече де вдъхновявах да рисувам бъдещето по струните на миналото. Защото един ден това настояще щеше да е минало. И онова бъдеще щеше да е настояще. Къде ли ще сме ние в бъдния миг...? Не можем да знаем. Затова е по-хубаво да не гадаем, а просто да сме тук и сега и да съществуваме. И да се носим по вихъра на времето. Къде ли щеше да ни отнесе той? На някое непознато място или отново на същия познат пристан, на който сме се появили?... 23.11.2024 г., 16:09