Тайнствена спирала 🌀

На Даниел В квартала са останали тихите стъпки от твоето неведомо присъствие. Ти се движиш, тук си, свързан с мен. И пееш неведомата песен на любовта, която се сбъдва в сърцето ми. А времето безпощадно се върти като спирала и помита съдбите ни, помита мечтанията, тайнствата, надеждите и очакванията ни. Дали ще те видя в сладкарницата, на Оборище или изобщо тук? Дали ще са живи другите? Толкова кратки и толкова бързоотишли си спомени... Всичко се върти толкова бързо, сякаш стремглаво сме се упътили към някаква пропаст, в която ненадейно ще паднем. Следва катастрофа и смърт. И после някакъв лъчист сън... Всичко е толкова мистериозно и тайнствено... И никой никога няма да ти каже защо се случва всичко това. Защо са толкова кратки срещите ни. Защо е неминуема раздялата. Защо няма вечни неща. Защо никога не се сбъдват мечтите ни. Защо живеем единствено в бленовете си, за да се спасим от ужасяващата скучна действителност. Защо някой друг ръководи съдбите ни и защо се движим просто по някакъв божествен замисъл. Не можем ли ние самите да сме богове и да се движим по свое желание и усмотрение? Защо някой друг ще разполага с волята, чувствата и желанията ни...? 07.11.2024 г., 08:01