Неочаквано присъствие

На Данаил Тя се нанесе в квартала преди две лета. Самотна жена, прехвърлила четиридесетте. Имаше все още запазена фигура и сияйно лице. Малко жени можеха да се похвалят с подобна хубост, дори на по-млади години. И обичаше да се разхожда самотно по близките улички или към центъра на малкия град. В един горещ неделен ден тя излезе към обяд от къщата си и тръгна по посока църквата. Вървеше по горещия асфалт, облечена в тюркоазена рокля и сребристо-сини сандали. Носеше малка тюркоазена чантичка със златист брокат. Като стигна малкия квартален разклон, се упъти към Кукления театър, отстоящ само на няколко метра. Това място носеше скрита мистика. Изоставена, занемарена сграда от началото на 1900 години, отпред с каменна чешма, вградена в горещия зид. Чешмата отдавна не течеше, а над чучура ѝ пълзяха червени Божи кравички. Тя се загледа в това тайнство. И потъна в мислите си в тъмнозеления бръшлян, пълзящ по зида. Внезапно се появи той. Около 43-годишен мъж с прошарена коса, немного висок. Загледа я бегло и продължи към църквата. Тя се стресна и за миг се оживи. Нещо я привлече в тоя мъж. Тя изчака няколко мига да се скрие зад малкото завойче и тръгна по стъпките му. Самотната му фигура, облечена в черни летни дрехи, издаваше потайност и вглъбеност. 05.07.2025 г., 23:27 да се довърши