Нищото

На Данаил - появи се пред магазина в 19:11 и взе да пие бири. Отначало приказва с Христо, после се премести при Шопа и Секса и стоя докъм 20:20. Не ме изчака да изляза да хвърля боклука да се видим Ти изчезна. Дори не ме изчака. Тихо и нечуто. Излязох, а те нямаше. А се искаше само една малка секунда и щяхме да се засечем. Само един малък порив, едно малко действие. Само да бях излязла... И ти да беше там... И пак нищо нямаше да се случи. Не ни е било писано да бъдем заедно. Нишките ни не се връзват. Душата ми кърви и я превързвам с къснолетни листи. И я обричам на забвение. Защото теб те няма. Няма да дойдеш. Ще се свреш отново в стария си апартамент, ще седнеш на масата си в жълтата дневна и ще потънеш в тишини. А аз? Коя съм била аз - аякоя квартална непозната. Някоя, обречена на пустота. Всичко се завъртя и потъна в бездната. Магазинът, дрехите, хората. Нищо не съществуваше за мен. А ти... си толкова близо, а така далеч - дели ни цяла една вечност разстояние... 15.09.2025 г., 20:35