Вятърно 🌬

На Данаил 🤍 Да мечтая за теб цяла вечност, Притихнал зад тихия кат, Да си близо, а толкоз далече, А в душата ми - празният ад. Ще те гледам във тихия залез, Кротко скрил и нюанси, луни, Малка рана на малкия палец И безброй споделени вини. Споделих ги по тихия вятър, Кой в септември се тука яви И остави един отпечатък - Бледи църкви и ред тишини. И те чувам - безмълвно говориш С тихи ноти в безмълвния хор И понякога с вятъра спориш, Где е скрил мен зад този стобор. 17.09.2025 г., 18:29