Есенна любов 🍂🍁❤️‍🔥🍁🍂

На Данаил ❤️‍🔥 Есента дойде и тя вече нямаше как да го съблазнява с летните си рокли. Особено с най-новата си - яркочервена, със силно изрязано деколте, изключително женствена. Вместо това облече черна пола на рози и тъмночервеното си палто с мека яка. И излезе от вратата към двора. Като по учебник се появи и той от косата улица срещу тях. Загледа я. Беше се замислил нещо. Бе вдигнал топлата си яка като малък протест срещу есенния студ. Главата му бе сведена надолу. И я видя - нея, великолепната. Жената, за която винаги мечтаеше и често присъстваше в сънищата и мечтите му. Сега отново бе пред него в очакване да се срещнат. Той доближи оградата ѝ и я поздрави. Топлата му мъжка прегръдка обърна тялото ѝ и го стопли. Тя се отдаде на мъжката му закрила и сигурност. И се отправиха към Оборище, любимият им площад. Ключовото място на техните срещи и Тихи уединения. Щяха да седнат или в сладкарницата, или на пейка. Нищо че бе малко хладно и навън не можеше да се стои много. Те избраха да седнат на пейка. Наблизо имаше червен шипков храст, чийто плодове като рубини или като малки пламъчета обагряха златната есен. Тя де сгуши в гръдта му. Лицето ѝ потъна в меката му сива блуза. Тя заплува във въображението си, в сърцето му, в мислите си... Есенните листи шумоляха и падаха с лек ромон. Тя се загледа в листите. Толкова наподобяваха техния свещен танц! Танцът на любовта и единението. Свързването със земята, с миналото и с тайнствата на природата. Този площад бе като тих залив в сърцето на градския океан. Тиха шир, сгушена в малкия паметник, малка кокетна сбирка на вечността. Той бе потънал в мислите си. Графитено-сивата му коса лъщеше на измамното слънце, което обагряше пейзажа с мекото си пастелно сияние. Стоманените облаци се бяха разотишли. Предстоеше им вечност, сгушена в едно горещо като камина сърце, сърцето, побрало техните две в една огнена, есенна обич... 28.09.2025 г., 09:16 тази сутрин излязохме с Лозан в 8:40 и Дидко се появи на магазина. Не му хареса какво вижда, затова се затвори в себе си. После слязохме по стълбите, а той тъкмо минаваше пред двора ми и щеше да мине по Антим I. Когато бяхме на двора, той мина покрай оградата ми, но не ни погледна. Графитено-сивата му коса