Мистериозното момче

(Неделно слънце) ☀️ На Данаил 💛💛💛💛 Кое ли е това мистериозно момче, което минава? Тя си задаваше този въпрос, когато го засече една неделна утрин. Къснолетните лъчи къпеха тялото му в златна светлина и му придаваха необяснимо сияние. Бе толкова красив, че тя имаше чувството, че го познава отнякъде. Откъде ли? Дали от минал живот? Беше ли го срещала някъде или той бе само плод на въображението ѝ? Тя не знаеше нищо за него: ни името му, ни къде живее. Макар че бе силно вероятно да живее тук наоколо. Може би в старинната оранжева къща с ограда, деликатно обрасла във фини фиданки? Може би в сивата къща с бор? Може би в някоя от старите ниски кооперации? Тя не знаеше. И се чудеше как ли да разбере? Той не я заговаряше. Пътищата им не се пресичаха. А не е редно жена да заговаря мъж. Може би беше редно да изчака, независимо какви мисли и чувства се рееха в съзнанието ѝ. Просто на моменти се страхуваше съдбата да не ѝ го отнеме и да спре да го вижда повече. От това се боеше най-много. И се молеше Богу той да остане в кварталчето ѝ през целия живот... Да го вижда и да му дарява любовта си тайно, а той да я улавя по фините нишки на слънцето... 02.09.2025 г., 13:00