Есенна вихрушка 🍃🍂🍁🍂🍃

На Данаил 💚🤎🧡🤎💚 Тя мина по алейката на парка, а той се показа иззад паметника. Срещнаха се и тя се сгуши в меката яка на якето му и в топлите му прегръдки. Той обгърна тялото ѝ и почувства топлината му. Мекият му червен пуловер със зелени и сини орнаменти бе нещото, за което тя мечтаеше тъкмо сега. Затова те седнала на пейка и продължиха ласките си. Той докосна страните ѝ, облечени във фин руж. Червеното ѝ червило ярко контрастираше на бялото ѝ, жизнено лице. Красивата ѝ рокля бе цялата обсипана в сини, оранжеви и зелени цветя. Също като разницветната есен, нали? Той вдиша и усети уханието ѝ. Листата на дърветата се завихриха в нежна вихрушка над главите им. Целият този романс обагряше парка в своята златист есенност. Носеше усещане на сбъднатост, на сияйност, на докосване. Пейките тук смълчано присъстваха и пъчеха дървените си снаги. Почвата бавно започваше да изстива. Краските на есента я обличаха в разноцветни одежда. Небето ту се въсеше, ту се усмихваше с променливите облаци и тук-таме се показваше лицето на слънцето. Самотно, уморено и изтощено от приливното лято. А само допреди месец тук кипеше живот. Сега всичко се бе уединило и сгушило в своето усамотение. Само вятърът носеше посланията на есента и ги записваше в своята неведома вихрушка... 30.09 2025 г., 10:46