Синя змия 💙🐍

На Данаил 💙🩵💙 И тая вечер Данаил се бе покрил под листата на липите и не се виждаше. Те скоро щяха да цъфнат, а той - да появи, когато си иска. Без значение, дали тя искаше да го види. Не усещаше настроенията ѝ или пък ги усещаше? Или чакаше липите да цъфнат, за да му напомнят на лято. Лятото в града бе кратко без море. Морето бе единствено синевата, която се извиваше над града. Сините змии като въжделения се виеха из въздуха и извайваха облостта на небето. Цял букет цикламени кученца растеше от ръба на покрива, очакваше да бъде откъснат. Може би от него? Щеше ли да направи тази жертва да отиде до ръба на улука, за да ѝ ги даде? Той нищо не ѝ бе давал досега, освен любовта си. По мечтанията на вятъра, летните треви, дивия ечемик и кварталния кат. Който светеше в тъмносиньо след полунощ. И очакваше своето сбъдване от рогатата луна, която пореше небето с двата си тъмножълти рога. Щеше ли да се появи като сова той? Той не знаеше кога тя излиза или влиза в къщата. Можеше само да я дебне и да си мечтае за нея, да рисува небосводи и житни и лавандулени лета. Да, лавандулата щеше да цъфне скоро и да напомни на аметисти. Да огрее полята в аметистов блясък. Да се гмурне в хоризонта с пурпурното слънце и да се излюпи отново в полската равнина... 02.06.2025 г., 21:58