Лунната стая 🌃🗄🌛🌕🌜

Документите бяха в спалнята. Господин Смит ги бе заключил в един сейф. Смит беше вдовец и живееше сам в един малък апартамент на малка тъмна уличка, нощем огрявана зловещо пт изгряващата луна. От влоговете си Смит спечели много пари и не посмя да сподели това с никого. Родителите му живееха в Ню Джърси, а той беше чак в Калифорния. Рядко им се обаждаше, а още по-рядко им пишеше. Те бяха спокойни, че животът му тече гладко, без спънки и че не се нуждаеше от каквато и да било помощ. Ето защо най-после го бяха оставили на спокойствие да живее живота си, както намери за добре. Самият Смит не беше много сговорчив и нямаше много приятели. Лошото беше, че малкото му такива бяха заклети комарджии и той им нямаше доверие. Не споделяше проблемите си с никого. А да каже, че е спечелил толкова много пари на някого пт приятелите си - за него това щеше да бъде истинско престъпление. Той много обичаше да се разхожда сам по тъмно. Правеше му удоволствие и се разтоварваше. Нощта срещу 21 юли също не направи изключение. Без да вечеря, той се облече и излезе. Три бегли сенки се плъзнаха точно пред двуетажния блок и се чу тайнствен шепот: - Да се развихряме, докато Смит го няма. - Нека да му вземем паричките и да се изпаряваме. След двуминутно мълчание се обади и третият: - Смит е на втория етаж. Нямаме стълба. Как ще се качим? - Това въже ще ни послужи - каза първият обадил се и като го закчи здраво с куката за най-гоения край на водосточната тръба, започна да се катери. - Ще издържи ли? - недоумяваха другите. - Естествено, че да - той разпръсна всички техни съмнения. После се метна през отворения прозорец в спалнята. Останалите го последваха. Сейфът се намираше зад гардероба. Без да светват лампата, тримата обирджии започнаха да търсят. Лунната светлина ги улесняваше защото всичко се виждаше като през деня. Преместиха кревата, масата и, след като преровиха гардероба, го отместиха и разбиха сейфа. Вътре имаше $ 25 000. Взеха ги заедно с документите и като подредиха всичко, се спуснаха пак по въжето и избягаха. Смит беше вече тръгнал към дома си. Като стигна двуетажния блок, си отключи и влезе. След като се навечеря, когато беше 23:30, реши да си легне, като не забеляза ни най-малък признак за обир. Цял час се въртя в леглото. Нещо го глождеше. Запали лампата и реши да види там ли са парите му. Отмести гардероба и с ужас видя разбития сейф. Обади се на полицията. За миг тя пристигна и, като разбраха за случилото се, полицаите веднага започнаха да търсят за отпечатъци. Разбойниците бяха действали без ръкавици. Откриха отпечатъците и след три дни обирджиите бяха заловени. Те отидоха директно в затвора, а Смит получи обратно парите си. 22.10.1999 г.