Юнски въздух 🌌🌛

На Данаил А въздухът, наситен с него, Се гмуркаше във юнска тишина. Вълшебство нощно, звездно тление, Растеше тъмножълтата луна. Лозата - все такава резедава Люлееше си кошнички от грозд И чакаше да се обагрят във лилаво В септември с есенния гост. Не си отивай, мило лято Та ти току-що при мен дойде. Стихотворението ми не е посято И чака да покълне в нощното небе... 03.06.2025 г., 22:14