Самотен шепот

На Данаил Тя се прибираше към дома си и го видя. Стоеше най-вдясно от всички мъже на магазина. И изглеждаше все така, както винаги го е помнела: млад, зелен, хубав, почтен и достолепен. Имаше момчешки вид, макар и да беше около 40-те. Присъствието му издаваше все тази позната безгрижност, която тя винаги бе помнела. И навлезе в сърцето ѝ. Тънко, безмълвно и я облада. А това проникване ѝ носеше тъга. Той щеше ли да се влюби в нея? Щеше ли да ѝ отвърне със същото? Тя се прибра в къщата и се разплака. Искаше ѝ се да си гледа на карти, за да види какво ще ѝ покажат. Какво ще ѝ покажат карите, купите, пиките и спатиите. Щяха ли да я разстрелят с безпощадните си удари? Или да ѝ подарят сбъдване? Тя не знаеше. Искаше ѝ се да не мисло за това в този миг, в този ден. В този сив и влажен априлски ден, в който върбите напомняха на вечност. А улиците - на безпътица. Светофарът - на безпосочност. А кварталът - на безпомощност. Искаше ѝ се да поеме по някой път, но по кой? Към църквата ли - да избяга и да се скрие в априлската резеда. Да го гони като мъглив облак, облечен в сивото ма своята мантия. И разсъблечен от дългоочаквана майска синева. Къде ли щеше да се сбъдне той - някъде тук или във вечността? Тя не можеше да сънува повече, затова просто си легна. Тази нощ бе изпъстрена с дантелени сънища. Обесени в синева. Изрисувани в утрото и погалени от слънчевата светлина. Той щеше да се сбъдне в май, а май беше скоро. Само няколко дена... На кой май, на десети ли? Тя не можеше да брои дните. Всеки ден ѝ носеше нови картини, нови прозорци и нови шепоти за неизказаност. Всичките си диалози тя ги видеше тихомълком, пишейки. Тя и листа. Или буквите на пишещата машина. Какво ли щяха да напишат те сега? Нов сюжет за нова измислена история? Или неделен ден, в който тя миеше терасата и той просто излизаше от входа на съседния блок. И се сбъдваха... По нишките на въздуха, по който фосфорът танцуваше своята майска руменина. Тя не искаше да го вижда повече. Искаше просто да го почувства. Без да му се натрапва. Без да му напомня за присъствието си. Нека сам той си избере. Какво иска - нея или своята самота. Своята обязденост... Своята скука, непридруженост и момчешка усмивка изпод червената си брада... 15.06.2025 г., 19:49 Видовден