Пътят, който води към Него... 💚🌿💚

На Данаил 🌿💚🌿 Един зелен път, осеян с арки. С лятна руменина. Със светлосенките на дърветата. С вечната римска настилка. С непреходния паваж на мечтанията. Тя знаеше, че като тръгне по него, ще стигне до Него. Затова тръгна натам. Клоните на дърветата се протягаха към стройната ѝ снага, облечена в небесносиня рокля. Тя вървеше. Подминаваше къщите, облечени в спомени. С мазилката на времето. С розовочервените храсти. С летния трендафил. Със стенните растения и гущери. Вървеше... И пишеше поезията на живота. Само още малко... Подмина напречната улица, която като река вливаше паветата си в пътя ѝ. Подмина църквата, нагорещена в летните щрихи. Подмина лехата с калдаръмчета, които разноцветно красяха пътя. Подмина стъпалата, водещи нагоре към спасението. И се доближи до възрожденските къщи. Китните им лози резедаво виеха своите завъртулки. Калдаръмът бе нагорещен от лятното слънце. Стъпките ѝ ситно минаваха по него. Подмина цъфналите трендафили, които като рубини и розови сапфири грееха от запустелите дворове. Подмина аметистовите перуники, които нашепваха с нежно ухание. И наближи квартала. Той беше тук? Тя чувстваше присъствието му. И колкото повече се приближаваше, толкова по́ усещаше, че пътят свършва. Защото я е отвел при Него... 16.06.2025 г., 13:59