Лита ☀️

Тази година Лита бе облачна. Покрита със стоманените мрежи на тежките облаци и уловена като русалка в тях. Не можех да хвана златистите ѝ коси. Те бяха вплетени в сенките на нощта. И в лятната хладина, която като сърп обземаше града. По платото се разхождаше една котка, нетипична за нашите географски ширини. Черна пума, избягала отнякъде. Сега не знаехме къде е. Бродеше и се скиташе из горите да търси плячка. Но мен не ме засягаше. Аз потъвах в молитвите си, избягала от действителността, и си рисувах нова. Лятното слънцестоене бе тук, макар и сиво и прохладно. Градът бе тих и удавен в тишина. Нямаше клюкари в квартала. Само моят сън, удавен във възглавницата... 21.06.2025 г., 12:56