Твоят път

На Данаил ...И каменният зид, обрасъл в тръни, Протяга своята варовична стена Към твоя път, със мистика изпълнен И иска да изплаче пред света. За всичките априлски щрихи, Нерисувани по стъпките от камуфлаж И розите с бодли безименни, Увенчаващи плета като самотен страж. И църквата, изпъчила снага, С напеви охрени камбанно лято Е вплела свойта висота Във моето крайпътно тяло. И аз минавам по зеления ти път И търся те във вплетените арки Ти губиш се без стон и плът - Единствено в стиха си те заварвам... 27.07.2025 г., 14:47