Честване

Тя не можеше да опише как се чувства. Просто щеше да се срине, да се разтопи и да се разпадне. Но не от любовна мъка, а обратното - от любовно щастие. Намираше се край паметника на Васил Левски за неговото 150-годишно честване. Днес бе ден на Левски и градът се бе събрал около паметника, за да го почете. Също така се появи и тя - бе забравила, но отново си припомни, като чу духовия оркестър. И изведнъж Го видя - бе точно пред магазина, който се съдържаше от най-добрия приятел от детството на мъжа ѝ. Само бегъл щрих от него и тя можеше да го познае от километри. Широкото му чело, черното му облекло и неповторимата му стойка не можеха да бъдат сбъркани. Тя се стъписа, но и очакваше да е там. Нямаше къде другаде да бъде, защото днес бе празник и на футболния му клуб. Тя се обърна и се насочи към близкия магазин. Искаше да си купи нещо, за да се разсее малко. После се върна. Той отново бе там и от устата му стърчеше цигара. Разговаряше с двама свои приятели. Тя не виждаше добре. Погледът ѝ беше премрежен от вълнение, а сърцето ѝ тупкаше учестено. Не можеше да мине покрай него, за да прекоси тълпата. Щеше да се изкачи по стъпалата, за да наблюдава събитието от височина. Но беше нервна. Не можеше да се задържи дълго тук. Особено като знаеше, че той може би я наблюдава. Не бе трудно да се забележи, предвид че нямаше много хора. А и бе неделен ден и градът спеше в своята слънчева февруарска дрямка. Тя се прибра за малко вкъщи и веднага излезе. Не можеше да бъде другаде, като знаеше, че Той е там. Но не можеше да бъде съвсем близо до него. Можеше да бъде от разстояние. Особено когато бяха разделени, но само телом. Духом никога не се бяха разделяли. Тя зае място близо до бора. Погледът ѝ все блуждаеше. Не знаеше, дали я е забелязал втория път, когато се върна, затова постоя права. После седна на пейка. Той бе все там. Различни клубове и учреждения на град Шумен поднасяха венци на паметника на Васил Левски послучай честването на 150 години от неговата кончина. И в знак на признателност за великото му и жертвоготовно дело. Той изчезна за кратко и после пак се появи. Този път я забеляза. Този път не бе така приказлив с приятелите си, а се усамоти. Щеше и той да се разпадне. Тя беше като богиня изглеждаше много красива. Имаше вид на видение... Сред тълпата от прозаични хора. В която ни един от тях нямаше значение за него. (И за нея). Сред толкова хора съществува ха само Той и Тя. На около 30 метра разстояние един от друг. Тя не можеше да го гледа. Защото щеше да рухне от трепет и вълнение. По същия начин се чувстваш и той. Този ден бе изключително щастлив в живота ѝ. Нямаше такова щастие - неописуемо щастие и вълнение... 20.02.2023: сънувах, че се опитвам да си припомня да карам велосипед и все залитах. Но не се давах и правех всичко възможно да запазя равновесие. Накрая прокарах велосипеда. Бе приятно, топло и слънчево. Звучеше жизнерадостна и весела рок/кънтри музика, която допринасяше за щастието ми и подсказваше, че мечтата ми ще се сбъдне... 💓❤️💓❤️💓❤️💓