Притча за прохладния юг

Автор: Ивалина Трайкова Дата: юли 2022 Имало едно време едни мъже, които живеели на юг. Толкова на юг от нас, че се намирали на Екватора. Живеели те в приказна страна на богатство, разкош и изобилие в огромни дворци с бляскави фасади, чиято вътрешност била обзаведена в сандалово и кедрово дърво и други скъпи дървесини, със злато, сребро, а масите и мебелите имали инкрустации от скъпоценни камъни: диаманти, сапфир, рубин, изумруд, опал. Съдовете и приборите били изящни и блестящи – изцяло в злато. Залите били огромни, обширни и просторни и побирали безкрайно-дълги резбовани в най-красиви орнаменти дървени маси, инкрустирани с всевъзможни скъпоценни и полускъпоценни камъни, и обсипани в безбройни блюда, от вкусни по-вкусни: гозби от месо, плодове, сокове, хубаво и ободряващо вино... Жените на тези мъже също били многобройни, неподражаемо-красиви, знойни, страстни и привлекателни. Обичали ги пламенно, с цялата си любов и им отделяли цялото си време и внимание, посвещавали им всичките си ласки, нежност и преданост... Дните си минавали и в един миг омръзнало на мъжете от изобилието, което получават и от знойността на тукашните си принцеси, та решили да тръгнат на път и да потърсят по-прохладен юг, където жените няма да ги задушават толкова с любовта си и няма да им искат цялото време и внимание. И тръгнали. Вървели, що вървели и пристигнали в страна, в която дворците били просторни, с красиви фасади, залите били просторни, украшенията и приборите били от сребро, мебелите – от дърворезбовано дъбово и буково дърво с инкрустации на аметист, нефрит и цитрин, масите - дълги и обсипани в множество ястия и блюда, имало и много плодове, също както и на Екватора, но сякаш тук не било чак толкова изобилно и горещо. Жените също били красиви, но нямали този неподражаем чар на Екваторианките. Обичали ги силно и горещо, давали им почти цялото си време и внимание, но не били така многобройни. Но тук също се струвало прекалено горещо на мъжете, та решили отново да поемат на път. И потеглили. Вървели, що вървели, та пристигнали в страна, в която нямало вече дворци, а големи двукатови къщи, изградени от камък и дърво. Тук стаите били големи, измазани с вар, масите били по-къси и по тях вече нямало инкрустации, а само някои кокетни дърворезби, виното – нетолкова плътно, и гозбите – нетолкова многобройни, но все още вкусни и примамливи, а жените им отделяли голяма част от времето си. Били хубави, но не така знойни и страстни като субекваторианките и екваторианките, и по-малочислени. Тук било хубаво, климатът бил по-прохладен, но приключенският дух у мъжете отново се обадил, та те решили да продължат и да обследват и по-южните страни. Вървели, вървели и стигнали Умерения климатичен пояс. Тук къщите били средно-големи, по-скромни, масите – по-къси като по тях вече нямало дърворезби, камоли инкрустации, столовете – по-малобройни, гозбите – задоволителни, а жените били сносни, с още по-малък брой, отделяли им половината част от времето си, обичали ги умерено, с отмерен брой ласки, след което се захващали със своите дела. Мъжете започнали да усещат как с прохладния юг и жените ставали по-хладни и нетолкова любящи. Като че ли им харесвало, но имало нещо, което им липсва. И те не знаели какво. Не след дълго приключенският дух отново се обадил и те отново тръгнали, за да видят на каква ли страна ще попаднат. Вървели, вървели и стигнали земя, в която къщите били малки, масите – скромни, с по две-три постни блюда, а жените – по-хладни и безстрастни и още по-малко на брой. Давали им по няколко ласки и не им отделяли повече внимание. Не били грозни, но имали строго и хладно излъчване. Но и тук решили да не се задържат мъжете. Зовял ги онзи непознатият, прохладният юг, за който те винаги били мечтали. Затова потеглили и стигнали още по-южна държава с малки къщи, скромни маси и безвкусни блюда, жените били още по-малко и некрасиви, груби, не им отделяли почти никакво време и внимание, а само една-две ласки и ги напускали. Вече започнал да им липсва техният роден, горещ юг... Мнозина от тях искали да се връщат, но преобладаващата общност не ги допуснала, а решила да продължи пътя си по на юг от чисто любопитство. Вървели, що вървели и стигнали неприветлива и студена земя. Тук жените били грозновати и студени, живеели в колиби, масите били малки и по тях имало само сух хляб и съдове със студена, заледяваща се вода. Не ги обичали никак, не им давали никаква любов и внимание, пренебрегвали ги и не им говорели. Накрая ги прокудили и нашите отново тръгнали на път и стигнали сурова и враждебна земя. Тук жените били още по-малко на брой, невзрачни и войнствени, свирепи амазонки, които не само че не ги обичали, ами ги и нападнали с лъкове и копия и ги прокудили още по на юг – не им разрешили дори да се върнат на север, където изоставили своя приказен горещ юг... Мъжете със свито сърце поели по на юг и накрая стигнали Южния полюс. Студеният мразовит вятър жулел кожата им до кръв, вледенявал съзлите им и отнасял виковете им за помощ. Тук не само че нямало никакви жени, ами нямало и колиба, дори греда, навес или дъска, под които да се скрият от жестокия вятър и студ. Нямало дори коричка хляб, с който да залъжат глада си. Изморени, премръзнали, гладни и нещастни, те един по един започнали да измират, защото много късно научили, че югът е юг единствено тогава, когато е горещ...