Старата крепост

Автор: Ивалина Трайкова На Б. Тя се чувстваше смутена в големия му четиристаен апартамент. Уж я обичаше, а уж ѝ оставяше едно смътно чувство на самота и въпросителни. Така и така домът му ѝ навяваше чувство за край. Край на нещо, но не и на любовта им, защото тя продължаваше. А от запад я гледаха древните стени на античната крепост. Слънцето бавно снишаваше своя светлик над хълма и спущаше последните си слънчеви лъчи по широколистните дървета. От юг се стелеха боровете, които аха да слязат на стария сив път, водещ към Крепостта. Този изглед се виждаше от терасата, на която той обичаше да стои и да пуши цигара. И да си мисли за нея, преглеждайки сторитата ѝ. Сега режеше бекон. Бекона, който после щеше да сложи на скарата. А тя бе в другата стая и поглъщаше тайнството на дома му. Тук тя се чувстваше у дома си - поканена, възприета и истинска. Чувстваше пълнота и спокойствие. "Край", но красив край. Това щеше да е последната ѝ връзка, която щеше да продължи до края на живота ѝ. И на неговия. Тя се върна в огромната дневна и той вече бе сложил бекона на скарата. Есенният вятър меко погали косите ѝ, когато тя седна на стола отвън. Той мина край нея и присъствието му издаваше съпружество, вярност. Тя бе огледало на неговата същност. Предана и вярна му бе и тя. Той я погали по бузата. - Искаш ли после да гледаме филм в спалнята? - Да! - отговори в очакване тя. Той сложи чиниите с бекон и наля по чаша чай от горещия чайник. Хапнаха и се насочиха към спалнята. Тя носеше черен клин и светла розова блуза. - Толкова се радвам, че си в живота ми - ѝ каза той и я целуна. - Също и аз - промълви тя и се сгуши в обятията му. После малко по малко целувките им прерастнаха в страст и те се отдадоха на изкушението. Жадните ѝ устни с трепет поглъщаха езика му. Той я обладаваше с мъжество, топлина и любов. - Обичам те! - ѝ каза той като свърши. - И аз - отрони тя и се сгуши в обятията му. Ивалина Трайкова 15.02.2023, 14:26