Блестящо синьо

На Б. ... Изведнъж тя се появи измежду треперещия въздух на топлия май. Колкото повече наближаваше, толкова повече блестящата ѝ синя пола отразяваше ярките лъчи на слънцето, а светло-синьото ѝ бюстие очертаваше красивите ѝ пищни гърди. Той я чакаше пред блока си и, както винаги, бе облечен в черно. Бе запретнал ръкави и присъствието му бе посветено единствено на нея. Тя се приближи и късата ѝ пола заблестя още повече. - Здравей - рече тя и се целунаха. Той направи крачка и я поведе към входа на ниската кооперация, в която тя идваше вече втора година. При него. Наоколо имаше зеленина. Резедавата зеленина на тайнствения и магичен месец май. - Не сме се виждали от вчера, а вече ми липсваш. - Ти винаги ми липсваш. И тръгнаха по стълбите. Отпред бе винаги той, който ѝ бе предлагал толкова много. А засега имаха само тайнствена връзка, без обществеността да знае. Той я въведе. Всичко в апартамента му ѝ бе толкова познато, че чак имаше чувството, че дори въздухът я прегръща. Всичко я приветстваше и я караше да се чувства в свои води. Тя седна на дивана. Винаги сядаше там. Дори първия път, когато се запозна с него и му дойде на гости. Дори се разплака, защото мислеше, че той няма да я обикне, при положение, че тя е твърде чувствителна, той - твърде материален. Но той тогава я бе успокоил, че опасенията ѝ са неоснователни. Щеше да я обича. И да ѝ е предан. Той се разшета нещо. Предложи ѝ питие и го сложи на масата. Винаги бе щедър с нея. И винаги почваше да ѝ говори за прагматизми, битовизми и семейни отношения от живота си. Той имаше бурен живот. С много хора, много семейни връзки и множество грижи и трудности. Тя бе малко мистична. Имаше тайнствена същност, макар и да не криеше нещо от него. Просто бе загадъчна без да е задкулисна. Нямаше какво толкова да му каже, а и да имаше, той трябваше да проникне в дълбочина, за да я опознае. - Искаш ли да направя скара? - наруши тишината той. - Щом ти искаш - тя не беше много по месото. Особено червеното. Понеже не си носеше домашни дрехи, той ѝ услужи със своята футболна бяла фланелка и черния си панталон. Те ѝ стояха като развято знаме над превзета крепост. Още много пъти имаше да я превзема той. И нямаше да пропусне и тая вечер. - Много е хубава, нали? - попита той. - Кое? - Гледката - бяха на терасата. Гледката към Шуменското плато бе винаги хубава. Макар и от него да се виждаше неговата задна част. По-красива и тайнствена бе всъщност крепостта, към която водеше старият сив път. Тя пъчеше снага над далечния склон, залесен в резедави букове. Мястото носеше спокойствие. Тя му помогна със скарата и той отново ѝ сподели за семейните си проблеми. Дори само да го слушаше, каквото и да ѝ споделеше, всичко ѝ въздействаше успокоително. Скарата бе готова и те хапнаха. Нещо като че ли много силно ги свързваше, дори тя не знаеше какво. Отначало само прагматични отношения, а впоследствие дори любов. А най-сладка е любовта, която възникне по принуда, защото никога не си знаел, че ще се случи, а тя се случва най-неочаквано. Основните събития вече се бяха случили в живота му и връзката му с нея като че ли го отнасяше в оттеглянето. Оттеглянето от дългове, отговорности и навлизането във вътрешния свят, в себепознанието, в отдаването, доверието и любовта. В интимността, споделеността и сплотеността. Той стана. Приближи се до нея и я докосна по бузата. - Искаш ли да идем оттатък да ти покажа снимките си от младостта? Тя ги бе гледала хиляди пъти и всеки път имаше желание да ги види, сякаш че ги виждаше за пръв път. - Да - каза тя и в очите ѝ припламна желание. Той щеше да я отведе в синята стая - стаята на интимността и споделеността. Те отидиха. Той ѝ извади старите си албуми и започна да ѝ обяснява всичко от миналото си: роднини, приятели, близки, брат си... И всички случки и преживявания, през които беше минал. Тя го слушаше, а в очите ѝ блестеше искрата на очакването. Тя знаеше какво ще последва и щеше да му се отдаде напълно. Полуотворените ѝ устни издаваха неприкритата жажда за споделена интимност. Той се доближи до нея и целуна жадните ѝ устни. Докосна косите ѝ, шията ѝ, раменете ѝ и се спускаше все по-надолу. Обходи гърдите ѝ, корема ѝ и се насочи към съкровеното място. Когато разтвори бедрата ѝ, се наведе и зарови глава в жадните ѝ недра. Там той вкарваше езика си и осмукваше сочните ѝ стегнати бедра. Тя не можеше да издържа повече. Той усещаше това и, но забавяше действието си колкото е възможно повече. Когато най-накрая реши да спре да я мъчи, проникна в нея твърдо и стремително. Тя изстена от приятната болка на осъщественото очакване. Всеки негов тласък бе споделен плам за нея - пламът на удоволствието и любовта. Тя се отдаваше нежно, чувствено и със страст. Водната ѝ стихия го поглъщаше и му позволяваше да обхожда всяко нейно кътче, да я проучва и опознава в съкровен план. Той бе нежен, отдаден и предан с нея. Начинът, по който я любеше, издаваше колко много бе искал жена като нея през целия си живот. Неговото ранено аз бе срещало все други жени и го бе разминавало с нея. Но ето че сега тя бе тук, в синята стая, в обятията му, а от запад ги гледаше древната крепост. Западът, в който захождаше слънцето... 18.02.2023, 17:27