Гаражът

Автор: Ивалина Трайкова На Б. ... Тя се насочи към гаража му в 19:45 - точно когато приключваше работа. Беше облечена в блестяща къса розова рокля и сребристите ѝ обувки на висок ток стремително вървяха към него. Той тъкмо бе приключил с последната кола и ръцете му бяха мръсни. Не му се искаше да ги мие. Щеше да се насочи към кварталния локал, в който отиваше всяка петък вечер. А понякога и през седмицата. Но този път плановете му щяха да се променят. Защото се появи Тя. Великолепно облечена, изящна и сияеща. Златната ѝ чанта отразяваше лъчите на захождащото слънце. Летните листа тихо шумоляха с резедавата си окраска. Тя се доближи. Беше като видение. Той тъкмо заключваше гаража и, прегърбен, щеше да напусне тази територия. Но изведнъж я забеляза иззад черната качулка на черния си суичър, който носеше дори в жегите. Такъв си беше. Обичаше да е в сянка. Обичаше хората да не виждат очите и лицето му. Може би не обичаше хората. Или пък чакаше някой да го събуди от съня, в който живееше. - Здравей, минах да те видя. - отрони тя. Дългите ѝ руси коси се спускаха много по-надолу от раменете. - Здравей - той не я очакваше. Нещо го смъдна, като я видя. Може би му беше безразлична. Или пък не? - Какво ще правиш тази вечер? - попита тя. - Нямам планове - това беше една от малкото уговорки, които отказва. - Искаш ли да влезем вътре? Едва ли ти е удобно да стоиш права на тия високи токове. (Токовете ѝ бяха 10 сантиметра) Той отключи и отвори гаражната врата. Отключи и вътрешната стара врата и тя го последва. Мина и седна зад работното си място. Тя все още стоеше права. - Няма ли да седнеш? - подкани я той. Тя бавно седна на стола до прозореца. Той извади кутията си с цигари и щракна с металната запалка. - Как така се сети за мен? - Аз не съм спряла да си мисля за теб. - Не си ли още с оня другия? - С него съм, ама е в друг град. - И? - Беше ми скучно и реших да те видя. Той стана. С ба вна и властна крачкасе упъти към прозореца и изпусна кълбо дим. - Значи реши да ме видиш, така ли? - рече той, като имаше разстояние между глезените му. С това разстояние той властваше над нея. - Много време не сме се виждали. - промълви едва чуто тя и изглеждаше наивно като ученичка. Той изпусна цигарата и се приближи към нея. Главата му бе все така забулена в качулка. - Момиче, не те ли е страх от мен? - Не. Даже напротив. Възбуждаш ме. - тя реши да е директна. Нямаше какво да крие. Това си беше така. Той я приближи. Докосна я по рамото и обходи ръката ѝ. Тя го гледаше с жаден поглед. Съзнанието ѝ се замъгляваше и като че ли изпадаше в опияняващ делириум. Той усещаше чувствата ѝ и я хвана за ръката. Изправи я и я насочи зад тезгяха. Там имаше един шкаф и той я сложи да седне. Започна бавно и нежно да я целува. Тя изпусна чантата си и верижката ѝ издрънча на земята. Също така и неговите ключове от джоба му. Той ускори целувките си и започна да се спуска по шията ѝ, гърдите ѝ, корема ѝ и... свещеното място. Най-после да докосне нещо нежно след прозаичните и неодушевени автомобилни ключове и механики. Разтвори бавно сочните ѝ бедра и събу блестящите ѝ златисти прашки. Беше жаден. За кладенеца ѝ, в който след малко щеше да вкара език, за да утоли жаждата си. Започна бавно и нежно да вкарва езика си в гладката ѝ като южна праскова вагина. Тя се мокреше с всеки негов допир до тайното ѝ място. Навлажняваше се толкова много, че езикът му се пързаляше като кънки на лед. После облиза бедрата ѝ и леко ги осмука. Тя стенеше като в неусвест. Подбелваше очи и ни виждаше, ни чуваше какво се случва наоколо. Само чувстваше. Той се изправи. Вкоравелият му член нямаше търпение да проникне във влажните ѝ горещи недра. Той го извади от черния си анцуг и бавно, но твърдо и стремително проникна в нея. Вагината ѝ се разшири от твърдината му и тя усети приятна болка. Устните ѝ се разтвориха като че ли в унисон със случващото се по-надолу. С всеки негов тласък тя извираше като извор и го мокреше в непресъхващата си влага и желание. Той се настървяваше и я обладаваше все по-силно и по-силно. Шкафът започна да скърца, а по-късно - и да се тресе. Някои от чекмеджетата се разтвориха. Тя стенеше от удоволствие и възбуда, докато прегръщаше и целуваше главата му. Ноктите ѝ с дълъг розов маникюр се впиваха в гърба му и го дращеха. Беше успяла да си провре ръката изпод черния му суичър. И само искаше да го издращи в акт на отмъщение за непостоянството му. Не че ходеше и с други. Но просто не я търсеше. Скоро той щеше да свърши. Усещаше как кулминационният миг наближава. Апогеят настъпи и той гръмна вътре в нея. Беше като фонтан, защото спермата му се изля и вън от вагината ѝ. И намокри шкафа, сливайки се с нейните интимни сокове. Тя стана и се избърса. Той си го прибра, както рицар прибира сабята в ножницата си. - Е, това ли искаше? - попита той, като отново смукна, само че от новозапалена цигара. - Искам и много повече. - Ами тоя твоя другия? - Едно и също е. - Тогава не се сърди защо и аз съм един и същ с теб. - каза той и заключи гаража. Тя го последва и тръгна надолу заедно с него. Помежду им имаше разстояние. Може би нямаше нищо между тях. Или пък имаше нещо много силно...? Ивалина Трайкова 14.02.2023, 22:35