Чаша кафе и още нещо

Тя разбърка кафето си, облиза лъжичката и я остави в чинийката. Горещата кафява течност в чашката се въртеше в един безкраен водовърт, който, като спря, пяната образува сърце. И това бе предвестник на любовта, която ѝ предстоеше. Той се появи съвсем скоро и седна. Бяха се срещали отдавна и сега случаят ги събираше пак. На чаша кафе. В уютното и топло заведение на един слънчев, но хаплив февруарски ден. Веселата глъчка оживляваше стените на барчето и създаваше един неповторим уют. Тук хората бяха сплотени и отдадени един на друг. Само една бучка кафява захар липсваше в кафето. И Емона я постави. Сега вече можеше да отпие и да се взре в очите му. В очите, които не бе срещала скоро, но които не се бяха променили. И чувствата в тях също. - Онова... Онова, което ти бях обещал, мисля да го сбъдна. Емона го чакаше с надежда, трепет и вълнение. Емил бръкна в джоба си и извади нещо малко. - Ще се омъжиш ли за мен, Емона? - Боже Господи, Емиле, да! Да, да, да, да, да, да! Безброй много пъти да!!! 20.02.2023, 00:23