Огън през август 🌠🔥🌠🔥

На Данаил 💙🧡💙🧡 Той дори не разбра как се бе озовал в дома ѝ. Тъмната нощ отвън бе осеяна с безброй звезди. Лятото - горещо и страстно - малко по малко прежуряше и клонеше към своя край. Беше новолуние - нощ на тайнства и мистерии и тя бе една от тях. Тя - жената от квартала му, която той желаеше. Тя, която бе виждал облечена толкова много пъти, сега бе гола пред нвго. С цялата си красота, женственост и съвършени извивки. Той докосна леко гърдите ѝ. Нежната им мекота опери пръстите му. За първи път имаше допир до толкова красива жена. За първи път имаше допир до жена въобще. И това го възпламеняваше. Възбуждаше най-дълбоките части от душата и тялото му. Той се настърви и се нахвърли отгоре ѝ като прегладняло животно. Не можеше да чака повече да се наслаждава на красотата ѝ, от която нямаше насита. Желаеше я от време много, винаги я беше наблюдавал от улицата, докато трапезарията ѝ светеше, а тя биваше в малката спалня пред нея и се виждаше само силуетът от прекрасното ѝ женствено тяло. Гърдите ѝ нахално стърчаха и крещяха с цялата си женственост, че искат да бъдат докоснати, обладани, любувани и изпити заедно с кадифената ѝ кожа. Устните му да жадуват кръвта ѝ и да се поят със страст. Той се нахвърли отгоре ѝ и я разцелува. Дори не усети кога е влязъл в нея и е започнал да плува в нежната ѝ влага, в горещия ѝ извор. И започна да я люби като животно. Сякаш бе сън и му се сбъдваше тази жена, за която от години бе копнял. Жадуваше мечтите ѝ, жадуваше гърдите ѝ, косите ѝ, кожата ѝ... Гибеше се в нея и потъваше и сам той не знаеше в каква неизвестност се дави. Нито познаваше душата ѝ, нито знаеше какво ще се случи по-нататък. Дори нямаше думи, с които да изрази усещанията си. Знаеше, че иска да я погълне, да я претопи. А сам той се топеше като пяна по кожата ѝ. Сам той се чувстваше дребен, нищожен и незначителен пред тази жена, която просто го побеждаваше с любовта си. Със сластта си, страстта си о женствеността си. И той, скалистият мъж, просто омеква пред Нея. И се предава, поразява се. Без някой да го е молил. Е победен. Покорен и подчинен като любимец на каишка. Той свърши в нея и членът му кипна като шампанско. Искаше да се гмурне в меките ѝ гърди, от които да не излезе никога. И тая искряща светлина от трапезарията да остане да гори там завинаги. Като вечен огън увенчаващ любовта им. Като бързина и топлина. Като предтеча на вечността, разгръщаща пазви над ложето им... 14.08.2025 г., 12:00