Сатен и кадифе... 🩷☕️

На Данаил Тя бе опъната като струна на леглото, облечено в розов сатен. Гърдите ѝ като планини се извисяваха и докосваха гърдите му. Той се надвесваше над Нея в опит да я обладае. Безгрижни облаци кръжаха над главата му и блаженство бе застинало в златната му душа. Суровите му бакенбарди издаваха една изтънченост от миналия век. Тя лежеше като богиня, която следва да бъде обладана. И го чувстваше... С диханието, с кожата си, с мислите и състоянията си... Той ѝ се сбъдваше като нова, несънувана вечност и се претворяваше в пяна в нозете ѝ. Искаше да потъне в пъпа ѝ и да корабокрушира в подземната ѝ пещера. Искаше да я люби, както никой досега, да ѝ покаже непресъхващата си мъжественост, да се слее с нея и да се прероди като нов прасковен изгрев, позлатил просторите на август... 10.08.2025 г., 12:15