Златна буря ✨️☁️✨️

Слънцето разстилаше пръстите си като златен килим по покълващата над студената черна земя резедава трева. Пролетта тепърва напомняше за себе си след дългия зимен студ. И прокрадваше златината си иззад стоманеното фередже на облаците, които свъсено свистяха над простора. И цялата тази картина ми напомняше на гръм, на трясък, на буря и великолепие, раждащо се от пъпките на клоните, които щяха да разпукат от среднощния си хлад. Аз погребвах душата си вътре в почвата и очаквах тя отново да покълне рано наесен, когато всичко щеше да умре. А аз да се съживя и да заприличам на спомен. На птица кръжаща из небето. Откована от веригите на бремето, което ме проклинаше със зейналата си злоба. Отключена от решетките на потисничеството, налагано ми от завистници и недоброжелатели. И да полетя. Нова и жизнена. С нов блясък, свобода и великолепие... 01.03.2026 г., 13:39