Демонична трапеза 😈🥘

Давиш мъката в алкохол, но тя не се дави, а отново е на повърхността. Може да плува. И затова е обзела съзнанието ти. Дави се единствено душата ти в собствените си сълзи и горест. И нищо не може да я утеши. Нито дъното. Нито тавана. Нито пръстта. Нито пепелта или угарките на цигарите, които допушваш. И вдишваш пепелта на дима, удавен в собственото си ревниво равноденствие. Което се вкупчва като пепел в началото на пролетта. Строи си кръст в гърдите ти и приканва демоните да пируват на твоята трапеза. Постлана с мъртва кърпа, празна безизразност и шепа трохи. Мръсните демони кълват плътта ти. Но не и душата ти. Тя отново се възражда да бъде тормозена в пустотата на нищото. И да ревнува от скучните амциози, които се съревновават за плътта ѝ. Искат да се гаврят с нея, но не и да я разберат. Защото да разбира може единствено този, който умее да страда. Този, който не страда, не познава и щастието... 02.03.2026 г., 20:54