Пролетна везна 💐⚖️💐

На Данаил 💖🧡💜💚💜🧡💖 ...И пак ще съмне розовият изгрев, нарисуван върху светлосиньото небе. Денят, вече мартенски, отново ще изгрее и ще се пробуди за новото слънце. Светлината вече беше по-дълга и разпъваше дългите си снаги над комините. А енергията му отново шумеше в стаята ми. В къщата и в двора ми, в който се разбуждаха пъпките. И скоро щяха да засияят с разноцветните си лица. Да заухаят на пролет. На младост, на дух и на равноденствие. Да, скоро слънцето щеше да се изравни с луната. И денят - с нощта. Силите на Светлината и на мрака скоро щяха да се съревновават. И да рисуват бурната си картина по небето. Този път щеше да надделее денят. А нощта позорно да се оттегли в покоите си. Тя бе спечелила битката тази есен и бе наложила присъствието си за цели няколко месеца. За цели два сезона, в които всичко умираше и се погребваше в сивата пръст. А сега... се възраждаше нивата пролет. С нови начала, нови палитри, нови платна и равноденствия... В които небесната везна щеше да тегли семената на яркото и на мрачното. Да следи, дали са в равновесие. И после да скрива блюдата и статива си за есенния изпит, в който небесният университет отново щеше да определя съдбата на хората... 02.03.2026 г., 6:49